На 22.09.1908 г. в старопрестолната столица Велико Търново с манифест на княз Фердинанд се провъзгласява независимостта на България. Актът на провъзгласяване се извършва в църквата „Св. Четиридесет мъченици“, а малко по-късно и на хълма Царевец, сред руините, където някога са били дворците на българските царе. Именно там търновчани посрещат новия цар на всички българи извън и в България като издигат сноп от пръчки, символизиращ снопа на хан Кубрат, с който той дава на своите синове пример за силата на единството.
Провъзгласяването на независимостта слага край на тридесетгодишния формален васалитет, в който страната ни се намира по силата на Берлинския договор от 1878 г. В продължение на три десетилетия макар и свободна юридически, България е подчинена на султана и обременена от тежки клаузи да изплаща васален данък на Османската империя. Българският владетел носи титлата валия, адютант от главната квартира на султана – управител на Източна Румелия. България е лишена от пълноправно дипломатическо представителство.
Обявената в Търново независимост слага край и заличава последните следи на васалното подчинение на султана, а България става единна и суверенна държава.
В тържествен ден като днешния е важно да спомним събитията от този паметен и исторически ден, защото чрез този достоен акт българския политически елит провъзгласява правото и готовността си да води самостоятелна държавна политика – да гради сам бъдещето си!
На днешната дата България се завръща на картата на най-старите държави в Европа и в света. Днес ние отдаваме своята безгранична почит в знак на признателност пред геройския подвиг на борците за национална свобода и съединение, пред тези фигури, които със саможертва и любов към отечеството, с храбър и непреклонен български дух извървяват дългия път към нашата независимост след пет века забрава.
Важно е да тачим и пазим спомена за тези славни и достойни хора, които чрез своята преданост и храброст отдават живота си в името на родината, защото ни показват смисъла на думата единство.
Бъдете здрави, свободни, горди и независими с избора си, единни, уважавайте историята, пазете българската култура и традиции, които са основният двигател за бъдещото ни развитие!
Честит празник!
Из речта на цар Фердинанд
“ Винаги миролюбив моят народ милее за своя културно – исторически напредък. В това направление нищо не бива да спира България, нищо не трябва да пречи на представянето и – такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля, да бъде според както той иска. Българският народ и държавния глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.
Практически независими държавата ни се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни вериги с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция. Въодушевен от това свято дело и за да отговори на държавните нужди и народното желание с благословението на Всевишния провъзгласявам съединената на 6.09.1885 г. България за независимо царство и заедно с народа ни дълбоко вярваме, че този акт ще намери одобрението на Великите сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее българският народ!
Честито ни царство! „