Между обикновените кратки изречения, с които започва обучението по четене в детските буквари и дългите изречения в сериозните книги за възрастни, съдържащи думи, които не се срещат често в ежедневния език, изразяващи сложната мисъл и изискващи анализ и задълбочаване има огромна разлика. За четенето на тези книги и оползотворяването на прочетеното не е достатъчно само умението да четем.
Основната възможност за декодиране е задължителна , но освен това трябва да се притежава способност за тълкуване, критично мислене и научаване.
Средностатистически при ученици на около 12-13 годишна възраст се наблюдава промяна във възприемането . Изглежда, че през този период учениците започват все повече да научават от писмени текстове, отколкото от слушане и наблюдение. Това наблюдение само подчертава основното значение на продължителното четене и използването на тази дейност за обучение. В този контекст е интересно и наблюдението, че повечето от хората научават и запаметяват повече знания, ако си водят записки . С други думи възможността да се чете дори и съкратената форма на устната комуникация е от значение , за да се подсилва връзката между устната реч, слушането и мозъка с допълнително възприемане чрез зрението. Грамотността не се състои само в умението за четене и писане, тя е и във възможността да се изразяваме. Някои хора възприемат способностите за четене, писане и говорене като неразривно свързани. Безспорно в това триединство основна тежест има четенето . Защото макар и това да не е препоръчително , човек би могъл да живее в изолация, заобиколен само от печатни текстове, но със сигурност може да се твърди, че който не чете не е в състояние да пише добре, а изразяването чрез говор може да е живо, но когато не е съпроводено с постоянно четене е повърхностно и безсъдържателно.
Това, което днес знаем от средновековните книги, сме научили само чрез записаното знание . За добро или лошо ние живеем във времена и общество , за които устната традиция по никакъв начин не е съществена за културата.
Общо взето хората днес учат по три начина:
1/ От собствен опит
2/ От други хора /учители, ръководители/
3/Чрез взаимодействие с писмени паметници на човечеството, в книгите и в другите материални и нематериални документи, създадени от други хора.
Третият начин за научаване е станал възможен едва след появата на писмеността и рисуването. Тези нововъведения са преодолели пространството и времето , които до тогава ограничавали строго ученето от опит и чрез общуване с учител. Писмената памет на човечеството /неависимо дали е изсечена върху камък, отпечатана върху книга или съдържаща се в електронен файл/ се състои от думи, образи и символи. Ползването на тези записи изисква подготовка за разбиране на думите и символите и за тълкуване на образите.
Четенето е действие, което за повечето от нас е ежедневие , но в действителност то е чудесно и трябва да бъде почитано и поощрявано. Говорим за знание и за грамотност като за отделни понятия, но всъщност те са неразривно свързани.
Макар да е един от най – важните начини за придобиване на познания , грамотността не е само това. В действителност самата тя е познание и продължителното четене на сложни текстове е необходимо за развитието на ума, така както въздухът, водата и храната са нужни на здравото тяло . Да четеш повече, отколкото се налага от практически нужди , е начин да развиваш ума си, а интерпретирането на текстове само по себе си е интелектуална дейност, която носи удовлетворение.
В заключение ще споделя мнение, че четенето ни позволява да избираме, както в днешния свят, така и в света на бъдещето, масовата култура вероятно ще господства количествено, но алтернативите, представлявани от популярната и елитарната култура, ще доминират чрез качеството
Ще си позволя да цитирам думи на Майкъл Камен, който беше казал, че гледа на популярната култура като на култура, която предизвиква участие и активност, докато масовата култура – най често предизвиква пасивност и приватизация на културата.
